|
Част от голямата традиция на театъра е етичният кодекс, който се отнася до всеки работещ на легитимна сцена. Този “безмълвен” кодекс е съблюдаван през вековете и ще продължи да действа дълго време и след нас. Той не е нито суеверен, нито догматичен, нито има законово осъдителен статус. Това е едно становище по отношение на Високото Майсторството, уважението към колегите и предаността към публиката. Този кодекс очертава самодисциплината, която, без да ограбва индивидуалността, повишава себеуважението и чувството за лично достойнство, в съпричастност пи осъществяването на общите цели. Резултатът е съвършенство т.е. всичко, което се съдържа в определението “Добър театър”.
- Шоуто трябва да продължи! Никога няма да пропусна спектакъл!
- Ще играя всяко представление, давайки най-доброто от таланта си, без значение колко малка е ролята ми и колко големи са личните ми проблеми.
- Ще уважавам публиката без значение от количеството или обществено й положение.
- Никога няма да пропусна да изляза на сцената или да позволя действието да бъде прекъснато (да бъде спусната завеса) по моя вина.
- Ще прекратя всякакви социални дейности, които биха могли да ми попречат на репетициите и винаги ще бъда навреме!
- Никога няма да напускам сградата на театъра или сценичната площадка, докато представлението не завърши.
- Ще помня, че моята цел е да създавам илюзия, затова няма да разруша тази илюзия, появявайки се с грим или костюм извън сцената или извън театъра.
- Няма да допусна коментари на приятели, роднини или критика да промени която и да е фаза от моята работа без съответното разрешение. Няма да променям репликите си, задачите си, осветлението, реквизита, декора, костюмите или която и да е фаза от продукцията без консултацията и позволението на режисьора.
- Ще приемам напътствията на режисьора, тъй като съм вътрешно убеден, че той вижда постановката в цялост и че моята роля е част от цялото.
- Ще гледам на продукцията, като на колективно усилие, давайки най-доброто от себе си; следователно ще се въздържам да задоволявам егото си, за сметка на пиесата.
- Ще бъда търпелив и ще избягвам импулсивни избухвания, тъй като създават напрежение и не носят никаква полза.
- Ще уважавам пиесата и драматурга и няма да забравям, че “Работата в изкуството не е произведение на изкуството, докато тя не бъде приключена.”
- Няма да виня моите колеги/сътрудници за моя неуспех.
- Никога няма да нападам работата на друг творец с язвителна критика от завист или за да предизвикам увеличаване на собствения си престиж.
- Ще внушавам на публиката да уважава мен и творчеството ми, любезно приемайки както похвалите, така и конструктивната критика.
- Ще ползвам грижливо реквизита и костюмите, знаейки, че те са инструменти на творчеството ми и съществена част от продукцията.
- Ще се държа вежливо зад кулисите и ще държа на себе си в точното спазване на правилата в театъра, в който работя.
- Никога няма да губя ентусиазма си за театъра, поради разочарование или неуспех, защото това са уроците, от които се учим.
- Ще насочвам усилията си по такъв начин, че напускайки театъра, той да остава най-великата институция, в която съм се трудил.
|
